Малко се помотахме докато намерим къде е нашата квартира, предварително запазена по Интернет. Беше жега, бяхме уморени и не можахме като че ли да възприемем нищо от заобикалящото ни.Имахме само една цел и мисъл, да се настаним и да отдъхнем. И това щастие ни споходи. Настанихме се, починахме и решихме да се разходим да видим плажа. Последвахме една група туристи по бански, преметнали хавлии. Доста повървяхме след тях, а накрая се оказа, че се прибират в хотела. Ужас! Идеята се оказа лоша. Тогава решихме сами да се оправяме. Помислихме, помислихме и взехме решение да вървим надолу, все щяхме да стигнем до морето, а дали там има плаж,времето щеше да покаже.
След една хубава разходка стигнахме до плажа. Плажът хубав, ситен чист пясък, спокойни сини води. Хвърлихме хавлиите на пясъка и скочихме в морето. Водата беше супер.Следващия ден,целият го прекарахме на плажа. Поради тази причина трябваше да прекарам вечерта на закачалката, целият бях изгорял. На следващия ден не ставах за плаж, затова решихме да отидем до Несебър. Докато се натуткаме и приготвим стана обяд. В най-голямата жега ние се изтипосахме на спирката. Чакахме, чакахме,но автобуса не дочакахме. Не издържахме на жегата и взехме едно фатално за моята силно зачервена кожа, да идем да се разхладим на плажа.
На плажа си прекарахме страхотно, морето ни разхлаждаше, биричката от близкото заведение също. Но вечерта ми идваше да си сменя кожата като змия, но уви, това щеше да стане по-късно, когато тя започне да се бели, а сега ме болеше и щипеше ужасно. Прекарах вечерта гол до кръста, пред телевизора на терасата в квартирата. Не че не ми се излизаше или нямаше къде, напротив, заведения дал Господ, но аз не можех да сложа на гърба си никаква дреха. Така цяла вечер се блещих в телевизора и съжалявах за неразумното си излагане на слънце. Рекламите на всевъзможни мазила против изгаряне, ме вбесиха още повече. А почивката ми свършваше, утре трябваше да се прибирам в София.
Сутринта, събрах багажа и отидох на спирката да чакам обратния автобус. Точно в 7 без 20 автобусът дойде, купих си билет и се качих. Не ми се спеше и се разглеждах, зелени поля се простираха пред погледа ми. Замислих се, съжалявах горчиво как опропастих и без това кратката си почивка. От Свети Влас нищо не видях, не можахме и до Несебър да отидем. Това,което със сигурност видях и разбрах е, че цените са нормални, условията също, хората са мили и любезни и толкова. Това мога да кажа за Свети Влас.
По време на обратния път реших да се върна обратно за още една почивка в Свети Влас, трябва да му се реабилитирам. „И следващия път, умната!”, си казах и подпрях главата в прозореца, все едно се връщах от почивка в Тунис със самолет
